„+ мен“ е кампания на Министерството на здравеопазването за повишаване информираността относно ползите от ваксините и ваксинацията срещу COVID-19. Стратегическата цел на кампанията е да бъдат ограничени броят на смъртните случаи по причина COVID-19, броят на хоспитализациите на болни от COVID-19 (в т. ч. и тези в интензивните структури на болниците), както и да бъдат ограничени дългосрочните последици за здравето на българските граждани – следствие от COVID-19.
Последният месец ни направи свидетели на съдбовно за света събитие – войната в Украйна, отнемаща живота на невинни хора и разрушаваща милиони човешки съдби. Отвъд геополитическите и икономическите ефекти на войната, Европа е изправена и пред заплахата от едновременна хуманитарна и здравна криза. Пандемията от COVID-19 не е приключила, въпреки че сега погледът на всички е отправен към Украйна.
Страната ни продължава да е на последните места по брой ваксинирани граждани в ЕС и на едно от първите по смъртност заради COVID-19, въпреки категоричните научни и статистически данни, че ваксините предпазват от тежко протичане на заболяването, последващи усложнения и смърт. От началото на пандемията досега от COVID-19 починаха над 35 хил. български граждани. Сред тях са учени, медицински специалисти, преподаватели, хора с различни професии, допринасящи с труда си за нормалното функциониране на всяка държава, наши познати, близки и роднини. За периода от м. януари 2021 г. до м. март 2022 г. над 92% от пациентите с COVID-19, приети в лечебните заведения у нас, са неваксинирани, без ваксина са 97% от хората с COVID-19, при които се налага интензивно лечение. Към 1 март в страната са поставени малко над 4,3 млн. дози от ваксините срещу COVID-19, като със завършен ваксинационен курс са 2,045 млн. души. Броят на поставените бустерни дози е 690 хил.
За сравнение, към 1 март в държавите от ЕС и Европейското икономическо пространство със завършен ваксинационен курс са средно 71% от населението. Със завършена ваксинация са едва 29.3% от българските граждани. На последно място сме и по брой поставени бустерни дози – средно в страните от ЕС и ЕИП с бустер са 51.4% от гражданите, а у нас – 9.9%.
Близо година и половина след старта на ваксинационната кампания в Европейския съюз не малко хора продължават да изпитват несигурност и да имат съмнения относно ползите, безопасността и ефективността на ваксините. В България техният дял е значително по-висок от средноевропейските стойности, като това ясно се вижда от постигнатия ваксинационен обхват в държавите членки на ЕС.
Най-убедителното доказателство за ползите от ваксините срещу COVID-19 е силната редукция на смъртността от COVID-19 в страните с висок ваксинационен обхват.
Навременната ваксинация и приложената бустерна доза са от ключово значение и за намаляване броя на пост-COVID състоянията и трайните увреждания на здравето, които имат потенциала в идните години да увеличат общата смъртност в популацията, а в отделни случаи да бъдат причина за частична или пълна загуба на работоспособност, респ. за инвалидизация.
Всичко това предполага повишен натиск върху здравната ни система, необходимост от ангажиране на по-голям брой медицински специалисти в болничната и доболничната помощ, както и осигуряване на допълнителен публичен ресурс за здравеопазване.
Не трябва да бъдат подценявани и икономическите последици от резистентността спрямо ваксинацията – заради ниския ваксинационен обхват в страната сме изправени пред опасността за пореден път да бъдем сред догонващите в контекста на всеобщите усилия на европейската общност за справяне с пандемията и връщане към нормалния ни начин на живот.
В този контекст информационната кампания „+ мен“ има амбицията да даде отговори на въпросите, които всеки си задава, чрез осигуряването на научно базирана информация за ваксините и ваксинацията (в т. ч. и за приложението на ваксините при конкретни здравословни състояния и заболявания). Считаме, че по този начин ще бъдем полезни на повече граждани да направят своя информиран избор и да ни подкрепят, присъединявайки се към активните усилия за победа над вируса.
Реализацията на мащабната разяснителна кампания би имала добавена стойност и по отношение повишаване здравната грамотност на обществото за ваксинопредотвратимите заболявания и за ваксинацията като профилактика.
Ползите от ваксинацията срещу COVID-19 могат да се представят накратко така:
Ползи за ваксинирания:
- Ваксинацията предпазва ваксинирания от тежко протичане на заболяването и от смъртен изход.
- Ваксинацията намалява риска за ваксинирания от последващи боледуването усложнения и трайни последици за здравето.
- Ваксинираните в по-ниска степен разпространяват инфекцията сред околните – по-малка е вероятността да заразят своите близки, в т. ч. възрастни хора, лица с хронични заболявания, бременни и деца в риск от тежко боледуване.
- Ваксинацията дава възможност на ваксинирания да пътува по-лесно извън страната.
Ползи за обществото:
- Масовата ваксинация създава колективен имунитет и намалява разпространението на вируса в популацията. По този начин се намаляват нивата на заболяемост и смъртност.
- По-високият ваксинационен обхват (постигането на колективен имунитет) предпазва най-уязвимите групи, в т. ч. и хората, които по медицински причини не могат да бъдат ваксинирани.
- Ваксинираните лица в по-ниска степен разпространяват инфекцията сред околните. В този смисъл ваксинацията е и поемане на отговорност към членовете на обществото.
- Ваксинацията на голям процент от населението е предпоставка за отпадането на въведени заради пандемията противоепидемични мерки, което ще допринесе за възстановяване на работния ритъм и нормалните дейности в обществото.
Ползи за здравната система:
- Ваксинираните лица по-рядко се разболяват от COVID-19 и по-рядко се налага да посещават личен лекар, да бъдат хоспитализирани и лекувани. По този начин значително се намалява натискът върху здравната система – освобождават се болнични легла за пациенти, които не са с COVID-19, повече хора имат навременен достъп до лекарствени продукти, използвани при лечението на COVID-19 и други заболявания.
Ползи за ограничаването на пандемията:
- Бавният и продължителен процес на ваксинация на населението увеличава риска от широко разпространение на SARS-CoV-2 и „стъпаловидно“ заразяване на населението. С това се повишава рискът от появата на нови вирусни варианти и мутации, избягващи пост-ваксиналния и пост-инфекциозния имунитет. Пандемията може да се ограничи в общество с нисък ваксинационен обхват, при който SARS-CoV-2 ще циркулира сред уязвими лица и ще разболява неваксинирани, ваксинирани и преболедували за дълги години.
Какво се случи досега? Къде се намираме? Каква кампания би допринесла за ускоряване на ваксинационния процес в страната?
От 27 декември 2020 г., когато в България започна приложението на първата разрешена за употреба в ЕС ваксина срещу COVID-19, досега бяха реализирани множество комуникационни инициативи за популяризиране на ползите от ваксинацията срещу коронавирусната инфекция. Усилия да предоставят на обществеността достоверна информация за ваксините направиха институциите и представителствата на международни организации у нас, съсловията в сектор „Здравеопазване“, неправителствени организации, ангажирани в областта на здравеопазването, образованието, социалните дейности и културата. Собствени инициативи имаха сдружения на болници, медицински дружества, отделни лечебни заведения, доказани лекари, експерти и учени. Като резултат бяха реализирани редица дейности, целящи популяризиране ползите от ваксините. Всички те обаче бяха „самостоятелни“, липсваха единомислие, консолидация, а оттук и интегритет. Основна грешка беше отсъствието на мащабна, разгърната във времето, таргетирана и отговаряща на актуалната реалност като съдържание и концепция информационна кампания, подкрепена от всички заинтересовани страни.
За сравнение, националните кампании за ваксинация в повечето държави членки стартираха още през м. декември 2020 г., а ефектът от тях и от политиките на държавите относно ваксинацията (приоритизиране на групи за ваксинация, логистика на ваксините, последователност в посланията, кризисна комуникация, препоръки на националните здравни центрове, ангажираност на медицинското съсловие и т.н.) дадоха своите добри резултати, изразяващи се във високо ваксинационно покритие и ниски нива на смъртност по причина COVID-19.
Друга причина за ниското ваксинационно покритие у нас е фактът, че беше допуснато разнопосочно, а в редица случаи и противоречиво „говорене“ от страна на институции, представители на медицинското съсловие и медии. Част от обществото отговори на това негативно явление със защитни реакции като мнителност („дали не лъжат“), отричане на обективната действителност („ваксините са експериментални течности“), осланяне на конспиративни теории („целта е да не можем да имаме деца“) и омаловажаване на науката („какво знаят тези от ….“).
Открит скептицизъм спрямо ефикасността и безопасността на ваксините, закъснялото или липсващо опровергаване на невярната информация и конспиративните теории, намиращи място в обществения дневен ред предимно през интернет пространството и социалните мрежи, засилващото се недоверие в институциите като източник на достоверна информация и използването на темата „ваксини“ за извличане на политически дивиденти оставаха без ответна реакция. За отсъствието на последователна политика по отношение промоцията и осведомяването на обществеността за ползата от ваксинацията своя принос имаха и политическите процеси в страната (по време на пандемията у нас се смениха четири правителства).
Социалните мрежи и част от средствата за масова информация (основно анонимни новинарски сайтове), умишлено или не, се превърнаха в проводник на дезинформация – явление, което забелязваме и по отношение на войната в Украйна. За поляризацията в обществените нагласи допринасят сайтовете – машини, зад които не стоят реални пишещи хора и които имат за задача да транслират невярна информация, така че тя да достига до максимално много граждани и да формира мнението им по дадена тема. Същото се отнася и за т.нар. тролове в социалните мрежи (фалшиви профили – проводници на дезинформация). Благодатна почва за последното е и фактът, че за много хора се оказва трудно да се ориентират в информационния поток и да отсеят достоверното от спекулациите.
Показателно за това е проучване на Евробарометър, проведено през април – май 2021 г. сред 37 103 души (26 827 от държави в ЕС и 10 276 от държави извън ЕС), относно познанията и нагласите на европейските граждани спрямо науката и технологиите. Данните от допитването показват, че 41% от анкетираните българи смятат за вярно твърдението, че „има лек за рак, но го крият заради търговски интереси“ (в ЕС този процент е 26%), а според 52% „вирусите се създават в правителствени лаборатории за контрол над свободата на хората“.
29% от анкетираните българи смятат, че „в ежедневието им не са нужни познания за науката“ (за сравнение, средната стойност за ЕС е 10%). 36% от българите в извадката са силно съгласни, а 34% са по-скоро съгласни с твърдението, че „науката е толкова сложна, че не разбирам много от нея“. Според проучването само 9% от българските граждани редовно гледат документални филми или четат научни списания и/или книги (в ЕС – 21%).
Към момента въпреки усилията на институциите, на медицинското съсловие и на организации от неправителствения сектор за публичен „превод“ на научните факти за ползите от ваксинацията, у нас се наблюдава втвърдяване на полюсните позиции за и против ваксините и ваксинацията. Все по-често ваксинацията се обвързва с темата за личната свобода на индивида – в контекста на въпроса общественият интерес или частното право е първостепенно.
Не са малко и хората, които смятат, че пандемията вече приключи, което категорично не е вярно. Учените и международните здравни институти дават различни прогнози за хода на пандемията.
Едни очакват, че COVID-19 ще затихне през следващите няколко месеца. Като респираторен вирус е вероятно SARS-CoV-2 да следва модел, при който ще бъде по-заразен през студените месеци и ще създава по-малко проблеми през пролетта и лятото. Според СЗО в някои страни високото ваксинално покритие в съчетание с по-лекото протичане на заболяването при варианта Омикрон води до фалшива надежда, че пандемията е приключила. Ниското ваксинално покритие и ниските нива на тестване в други държави създават идеалните условия за появата на нови варианти.
Други твърдят, че „острата фаза“ на пандемията може да приключи през настоящата година, ако 70 на сто от световното население бъде ваксинирано до средата на годината. Някои специалисти смятат, че пандемията ще приключи през следващите 6 до 12 месеца, но това не означава, че SARS-CoV-2 ще изчезне, а че човечеството ще се научи да живее с коронавируса така, както със сезонния грип.
Въпреки неясния ход на пандемията ваксинацията срещу COVID-19 остава единственият сигурен начин да предпазим себе си и близките си от тежко боледуване, хоспитализация, последващи усложнения за здравето и смърт.
За преодоляване на очертаните тенденции е необходим концептуално нов подход, в основата на който е заложено прецизното дефиниране на целеви групи и на потребността им от специфична информация.
Целевите групи, с които кампанията „+мен“ работи, са:
- Възрастни хора на и над 60 г.;
- Лица с хронични заболявания;
- Лица, страдащи от конкретни заболявания/с конкретни състояния;
- Родители/настойници на деца от 5 до 11 г., вкл.;
- Родители/настойници на деца и младежи от 11 до 17 г., вкл.;
- Жени в репродуктивна възраст, в т.ч. планиращи бременност, бременни, кърмещи, подложени на инвитро процедури;
- Хора с по-висок професионален риск от заразяване със SARS-CoV-2 и тежко боледуване заради характера на трудовата дейност, която извършват;
- Социално уязвими групи от населението;
- Преболедували COVID-19 граждани.
Определянето на целевите групи* е резултат от анализ на:
- Провеждани до момента проучвания и сондажи на общественото мнение;
- Мониторинг на медии и социални мрежи;
- Проучване на опита на държави членки на ЕС;
- Постъпили в МЗ запитвания, становища и позиции на граждани, организации и други заинтересовани страни;
- Съпътстващи заболявания при пациенти, хоспитализирани и починали от COVID-19 (по данни от НЗИС).
*Като погрешно се отчита таргетирането на основание – „про“, „контра“ или „нямам мнение“ за ваксините и ваксинацията. Причината – подобно диференциране възпрепятства както формулирането на конкретни послания, така и критичния подбор на подходяща информация, която да бъде адресирана към/полезна на заинтересованите лица.
При реализацията на кампанията „+мен“ ще бъдат използвани всички комуникационни канали и инструменти, чрез които до обществото да достигне достоверна информация за ваксините и ваксинацията срещу COVID-19. Кампанията е в изпълнение на приетия с Решение на Министерския съвет на 14 януари Национален оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19.
